Седемте духовни закона на успеха

УВОД
Тази книга е озаглавена „Седемте духовни закона на успеха", но заглавието й би могло да бъде и „Седемте духовни закона на живота", защото природата прилага едни и същи прин­ципи при сътворението на всяко нещо в мате­риалния свят — всичко, което можем да видим, чуем, усетим с обонянието си, вкусим или до­коснем.
В книгата си „Създаване на благосъстояние: съзнанието за богатство в полето на всички възможности" аз очертавам стъпките към разби­рането за богатство, основаващо се на реално проумяване на начина, по който функционира при­родата. Седемте духовни закона на успеха представляват квинтесенцията на това учение. Ко­гато познанието за тях стане част от вашето съзнание, то ще ви даде способността да създа­вате с лекота неограничени богатства и да се радвате на сполука във всяко свое начинание.
Успехът в живота може да бъде определен ка­то непрекъснато разрастване на щастието и прогресивно домогване до стойностните цели. Успехът е способност да осъществяваш желанията си без усилие. И все пак, успехът, включи­телно създаването на богатство, винаги е бил считан за процес, който изисква упорита рабо­та, и често се приема, че се постига за сметка на другите. На нас ни е необходим по-духовен подход към успеха и благосъстоянието, което представлява поток от всички добри неща, щед­ро изливащ се към нас. Познаването и прилага­нето на духовните закони ни поставя в хармония с природата и ние съзидаваме безгрижно, с радост и любов.
Успехът има много аспекти: материалното благосъстояние е само един от компонентите му. Нещо повече, успехът е пътуване, а не цел. Материалното охолство във всичките му проя­ви е само едно от нещата, които правят пъту­ването по-приятно. Ала успехът включва още и доброто здраве, жизнеността и любовта към живота, удовлетворяващите взаимоотноше­ния, творческата свобода, емоционалната и пси­хическата стабилност, чувството за благополучие и душевния покой.
Но дори да притежаваме всичко това, пак ще останем неудовлетворени, ако не полагаме гри­жи за семената на божественото в себе си. Всъщност ние самите сме замаскирани божес­тва и зародишите на богове и богини вътре в нас се стремят към пълно материализиране. Ето защо истинският успех е проява на свръхестес­твеното, разгръщане на божеството вътре в нас. А също и усещането за божественост нав­сякъде, където отидем, във всичко, което въз­приемаме чрез сетивата си - в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си ка­то вълшебно проявление на божественото — не само на моменти, а постоянно - ще узнаем как­во е истинското значение на успеха.
* * *
Преди да дефинираме седемте духовни зако­на, нека си изясним какво разбираме под закон. Закон е процесът, при който се проявява непроявеното; процесът, при който наблюдателят се превръща в наблюдаван; процесът, при кой­то гледащият се превръща в гледка, процесът, посредством който мечтаещият материализи­ра мечтата.
Цялата Вселена, всичко, което съществува във физическия свят, е резултат от непроявеното, което се трансформира в проявено. Всичко, което виждаме, идва от неизвестното. На­шето физическо тяло, предметният свят - всичко, което сме в състояние да възприемем чрез сетивата си - е трансформация на непроявеното, непознатото и невидимото в прояве­но, познато и видимо.
Физическият свят не е нищо друго освен Вис­шата сила, която се връща в себе си, за да се прояви като дух, разум и материя. С други думи, всички процеси на сътворение са процеси, чрез които се проявява Висшата сила или Бог. Съзнанието в движение се проявява в обекти­те от Вселената, изпълняващи вечния танц на живота.
Вселената е сътворена от Бога (или Духа); процесът на сътворението е Бог в движение (или Разум); а обект на сътворението е физически­ят свят (включително физическото тяло). Те­зи три компонента на реалността - дух, разум и тяло, или наблюдаващ, процес на наблюдение и наблюдаван - в основата си са едно и също нещо. Всички те идват от едно място: от по­лето на чистата потенциалност, която е на­пълно непроявена.
Физическите закони на Вселената представ­ляват всъщност целия този процес на Бог в дви­жение, или Съзнание в движение. Когато ги про­умеем и започнем да ги прилагаме в живота си, ще бъде създадено всичко, каквото пожелаем, защото същите тези закони, които природата използва, за да създаде гора или галактика, звез­да или човешко тяло, могат да реализират на­шите най-съкровени желания.
А сега нека се запознаем със Седемте духовни закона на успеха и видим как можем да ги при­ложим в живота си.
Закон за чистата потенциалност
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ... ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ­НОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Нито имаше несъществуващо,
нито съществуващо имаше тогава;
нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...
Едното То дишаше без дихание, от само себе си....[1]
„Химн на сътворението", „Ригведа"
Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна­ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна­ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос­тотата и блаженството.Това е нашата основна при­рода. Нашата основна природа е природа на чис­та потенциалност.
Когато откриете своята основна природа и зна­ете кои сте в действителност, в самото това зна­ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал­ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собс­твена същност. И колкото повече упражнявате ис­тинската си природа, толкова повече се прибли­жавате до полето на чистата потенциалност.
Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори­ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак­тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори­ентираме по обектите, ние винаги сме под влия­нието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то­зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не­изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.
При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из­питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира­ме нещата и нуждата от външна сила са потреб­ности, които се основават на страха. Този вид си­ла няма нищо общо със силата на чистата потен­циалност или Божията сила, или истинската си­ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.
При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата предс­тава за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, наша­та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре­дизвикателства и не се чувства по-долу от нико­го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре­възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об­раз.
Това е основната разлика между ориентиране­то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви­кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис­тинска сила.
За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до­като е на лице обектът, който служи като ориен­тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла - президент сте на страната или уп­равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко­ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит­лите, постовете, парите, изчезва и силата.
А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер­ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва­шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата". То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по­лучавате радост от връзката с хората и хората по­лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от ис­тинската любов.
* * *
Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож­ности? Ако искате да се радвате на предимства­та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл­чание, медитация и въздържане от преценки. Вре­мето, прекарано сред природата, също ще ви да­де достъп до присъщите на полето свойства: без­крайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражнявате мълчание, означава, че се за­дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис­кват периодично да се оттегляте от речевата ак­тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня­вате мълчание, това води до нарушаване на вът­решния ви диалог.
Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча­ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про­дължение на един час. От време на време упраж­нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.
Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко­ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без­покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни­ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие - богът, духът, този, който решава - няма да проговорите, точка. После, когато вът­решният диалог се уталожи, вие започвате да въз­приемате покоя в полето на чистата потенциалност.
Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва­те известно време в медитация. В идеалния слу­чай би трябвало да медитирате най-малко по трий­сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле­то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела­ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свър­зано с всичко останало.
От петия духовен закон, закона за намерение­то и желанието, ще разберете как да внесете в то­ва поле слаб импулс на намерение, който ще бъ­де последван спонтанно от сътворяване на жела­ното от вас. Ала преди това трябва да практику­вате мълчание. Мълчанието е първото изисква­не, за да покажете своите желания, защото в по­коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай­ност от елементи.
Представете си, че хвърляте камъче в спокой­но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ­че. Точно това правите и когато навлизате в по­лето на чистата тишина и внасяте своето намере­ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно­то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни­що. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ." Това може да бъде пос­тигнато само чрез медитация.
Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде­ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла­сифицирате, лепите етикети, анализирате, вие вна­сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката" между мисли­те.
Пролуката е вашата връзка с полето на чиста­та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис­лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.
В „Учебник за чудеса" има една молитва, в ко­ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става." Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при­държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо" или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка." След това можете постепенно да удължавате времето.
Посредством мълчанието, посредством меди­тацията и посредством въздържането от прецен­ка вие ще получите достъп до първия закон, зако­на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре­ме в пряко общуване с природата. Времето, пре­карано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич­ки елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувс­тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на при­родата също ще ви помогне да стигнете до поле­то на чистата потенциалност.
Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинс­ка същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.
Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо­отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви­на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол­кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ­ни проблеми на битието ви; само близостта с Бо­га ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст­вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс­тоянието или изпълнението на желанията си, за­щото ще разберете, че в основата на всяко мате­риално богатство е жизнената енергия, че то е чис­та потенциалност. А чистата потенциалност е ва­шата истинска природа.
Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без­крайната съзидателност и чистото знание. Авст­рийският мислител и писател Франц Кафка е ка­зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча­каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти."
Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзида­телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова­та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб­ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре­шен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра­ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува­не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об­стоятелства, хора и предмети.
Приемайки спокойно това деликатно съвмест­но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията - квантова­та мощ, нематерията, която е източник на мате­риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди­намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.
Покоят сам по себе си е потенциал за съзида­ние; движението само по себе си е съзидание, ог­раничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за­ложби във всички направления - там, където ви отведе силата на вашето внимание.
Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич­ното движение около вас никога няма да ви пред­ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис­тата потенциалност.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ
Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:
1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет ми­нути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.
2. Всеки ден ще отделям време да общувам с при­родата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълв­но и ще гледам залеза, ще слушам шума на оке­ана или реката или просто ще вдишвам арома­та на цвете. В екстаза на собственото си мъл­чание и чрез общение с природата ще се нас­лаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.
3. Ще се упражнявам във въздържане от прецен­ки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва", и непрекъсна­то ще си напомням да не правя преценки.

Закон за даването
ВСЕЛЕНАТА ФУНКЦИОНИРА ПОСРЕДСТВОМ ДИНАМИЧЕН ОБМЕН... ОТДАВАНЕТО И ПОЛУ­ЧАВАНЕТО СА РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА ДАДЕМ ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, НИЕ ПОДДЪРЖАМЕ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЦИРКУЛАЦИЯ НА ВСЕЛЕН­СКОТО ИЗОБИЛИЕ В ЖИВОТА СИ.
Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
и с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и
долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни...
Неспирните ти дарове стигат до мен само през
моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти
все лееш и все остава място за доливане.[2]
Рабиндранат Тагор, „Гитанджали"
Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и за­кон за даването и получаването, защото Вселе­ната функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамич­но с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хар­монично взаимодействие на всички елементи и си­ли, изграждащи полето на битието. Това хармо­нично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спиране­то на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се раз­лага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на бо­гатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence" ид­ва от френското „affluere", което значи „тече към". Думата „affluence" означава „тече в големи ко­личества". Парите действително са символ на жиз­нената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услу­гата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency" и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу" идва от латинското „currere", което означава „тича" или „тече".
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната цирку­лация към своя живот, тъй като те са жизнена енер­гия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркула­ция. Също както реката и парите трябва непре­къснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъща­та си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от да­ване и получаване. Даването поражда получава­не, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което изли­за, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъс­нем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиля­ди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то тряб­ва да предаде своята информация на плодородна­та почва. Чрез даването неговата невидима енер­гия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще по­лучиш, защото по този начин позволяващ изоби­лието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплици­ра. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили не­що, то това не е истински дар и няма да предиз­вика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплате­но даването или получаването. Намерението ви­наги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мул­типликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на да­ването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост - разположението на духа трябва да е та­кова, че да изпитвате радост от самия акт на да­ване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш лю­бов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако ис­каш материално благополучие, помагай на дру­гите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, кор­порации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благо­получието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тя­ло, сведено до своето основно състояние, е лока­лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме ло­кализирани натрупвания от съзнание в един съз­нателен свят. Думата „съзнание" означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енер­гия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мис­лещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразя­ващ се в динамичен обмен на информационни им­пулси между микро- и макрокосмоса, между чо­вешкото тяло и Вселенското тяло, между човеш­кия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизне­но движение, представляващо вечния пулс на жи­вота.
* * *
Най-добрият начин да пуснете в действие зако­на за даването (да стартирате целия процес на цир­кулация) е, като вземете решение всеки път, кога­то влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материал­ни неща; може да бъде цвете, комплимент или мо­литва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, вни­мание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложи­те, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благосло­вите, като му пожелаете щастие, радост и весе­лие. Този вид мълчаливо даване крие голяма си­ла.
Едно от нещата, на които са ме учили като ма­лък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се зане­се нещо - никога не отивайте на гости без пода­рък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на дру­гите, когато в момента и аз самият нямам доста­тъчно?" Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на ко­ято е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отиде­те, когото и да видите. Докато давате, ще полу­чавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното дейст­вие на този закон. И тъй като ще получавате по­вече, възможностите ви да давате също ще се уве­личат.
Истинската ни природа се отличава с богатст­во и изобилие; ние сме богати по природа, защо­то природата подкрепя всяка необходимост и вся­ко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето за­що трябва да знаете, че богатството ви е присъ­що, без значение дали имате много или малко па­ри, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнание­то, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, лю­бов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стре­мите преди всичко към тези неща, не само за се­бе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО
Ще се възползвам от закона за даването, ка­то обещая пред себе си следното:
1. Където и да отида, когото и да срещна, ще но­ся подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радост­та, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички даро­ве, които животът има да ми предложи. Ще при­ема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или пър­вия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам цирку­лацията на благосъстоянието в своя живот, ка­то давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привърза­ността и любовта. Всеки път, когато срещна ня­кого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, ра­дост и веселие.

Закон за кармата или за причината и следствието
ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ГЕНЕРИРА ЕНЕРГИЙНА СИЛА, КОЯТО СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС В ПОДОБЕН ВИД... КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕМ.
И КОГАТО ИЗБИРАМЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НОСЯТ ЩАСТИЕ И УСПЕХ НА ДРУГИТЕ, ПЛОДЪТ НА НАШАТА КАРМА Е ЩАСТИЕ И УСПЕХ.

Карма е вечното утвърждаване на човешката
свобода... Нашите мисли, нашите думи и дела са
нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.
Свами Вивекананда
Третият духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие ге­нерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо не­познато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото по­сееш, това ще пожънеш." Очевидно е, че ако ис­каме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съз­нателен избор.
По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където има­ме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други не­съзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, кой­то правим във всеки момент.
Харесва ли ни или не, всичко което става в мо­мента, е резултат на някакъв избор, който сме нап­равили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор. Ала са имали.
Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.
Дори да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дори да ви направя комплимент, вие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.
С други думи, независимо че имаме неограни­чени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които неп­рекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов. Пав­лов е доказал експериментално, че ако звъним с камбанка всеки път, когато даваме храна на куче­то, скоро самият звук на камбанката ще е доста­тъчен, за да предизвика слюнкоотделяне, защото животното е започнало да свързва единия драз­нител с другия.
В резултат на условните си рефлекси повечето от нас имат повтарящи се и предсказуеми реак­ции на дразнителите в своето обкръжение. Сякаш реакциите ни се задействат автоматично от хора и обстоятелства и ние забравяме, че въпреки всич­ко става дума за избор, какъвто правим всеки миг от своето съществуване. Просто изборът ни е не­съзнателен.
Ако за момент се отдръпнете и погледнете от­страни изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзна­телното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.
Когато правите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?", и след това, „Ще донесе ли избо­рът, който правя, щастие на мен и на хората око­ло мен?" Ако отговорът е положителен, спокой­но го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хора­та около вас, не го правете. По-просто не би мог­ло и да бъде.
Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно пра­вилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакция на всяка ситуация в момента на възникването й. То е действието, което се от­разява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.
Вселената притежава много интересен механи­зъм, с който ви помага спонтанно да правите пра­вилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усеща­ния: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя из­бор, обърнете внимание на тялото си и го попи­тайте: „Какво ще стане, ако направя този избор?" Ако тялото ви изпрати сигнали за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнали за дис­комфорт, изборът не е сполучлив.
При някои хора сигналите за комфорт и дис­комфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора - физически отговор във фор­мата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.
Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуал­но, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи смет­ка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява да­леч по-вярно и точно от всичко, затворено в гра­ниците на рационалното мислене.
Вие можете да използвате закона за кармата, за да създавате пари и благополучие и да насоч­вате към себе си потока от всички добри неща винаги, когато пожелаете. Ала първо трябва да осъзнаете и осмислите факта, че бъдещето ви се генерира от избора, който правите във всеки миг от живота си. Ако винаги помните това, вие се възползвате в пълна мяра от закона за кармата. Колкото повече извеждате своя избор на осъзна­то и осмислено равнище, толкова по-често избо­рът, който правите, ще бъде спонтанно правилен както за вас, така и за заобикалящите ви.
* * *
А как стоят нещата с предишната карма и как­во е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предиш­ната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така - несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселе­на има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от".
Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята кар­ма в по-привлекателно преживяване. Това е мно­го интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да нау­ча от това, което се случва с мен? Защо става та­ка и какво е посланието, което ми изпраща Все­лената? Как да направя опита си полезен за свои­те събратя?"
Постъпвайки по този начин, вие търсите семе­то на благоприятната възможност и после обвър­звате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще