Огън към звездите

„Шаманът продължаваше да пее, хвърляйки ароматни билки в огъня. В кръг лежаха загиналите чеда от племето на Мечката. Още миг- и алените стопове на изгрева избликнаха иззад хребета и удариха скърбящите право в сърцата. Вик на болка, мъка и възмездие се изтръгна от гърлата им. Те сякаш видяха как душите на близките им се сливат със сърцето на светлината” Още от зорите на човечеството, хората са усещали духовното. Те не са разделяли света на материален и духовен. За тях той е бил единен, тъй както са били единни и душите им в това усещане. Човешкият разум е бил за тях част от духовността им, с която съвсем не се е изчерпвала. Холистичното виждане на мирозданието не е било примитивно. То е възприемало света в неговата необятност и пъстрота, без да го разделя на части. Същото се е отразявало и в духа. Хората не отделяли материя и дух, а възприемали и двете като взаимопроникващи: Нужен е дух, за да придаде живот на материята. Нужна е материя, от която да се даде усещане на духа. С други думи- те не разделяли нито света, нито своята духовност. Никой не знае момента, когато хората започнали да отделят материално и духовно, рационално и ирационално. Така започнало разделението на света и – по-лошо- на душата. Това не довело до нищо добро. От там насетне разума и духа, науката и религията са в непрекъснато противоборство. Науката разделила света на множество материални части и навлизала в техните закони, без да се занимава и отричайки духовното. Религията останала като онази част от духовното, отвъд разума. Религаре идва от италиански и означава връзка. Тя се занимавала с връзките с Божественото, връзките между хората и с природата, търсейки Божествената хармония. Никоя социология или психология не е така уникална в личностната връзка с Божественото, както религията. Зад привидната догма се крие пъстротата и богатството на човешката духовност. „Монахът погледна оранжевия залез. Перленобелите струи светлина проникваха иззад облаците като божествени писмена. Стори му се, че Бог гледа право в душата му- мъдър, добър и всеопрощаващ...” Отначало не е била правена разлика между вярата и нейната институция- църквата. И колкото повече канони са били въвеждани, толкова повече се е посягало на уникалната личностна връзка с Божественото, на нейната сила и красота. Догматичните правила посегнали на свободата на духа да открие Божественото зрънце в себе си и своята духовна пътека. Така Ириней обявил за ерес гностиците, които смятали, че всеки човек може да открие духовното без свещеници. Същата съдба сполетяла богомилите. И те вярвали и търсели Божествената хармония и зрънце във всяко човешко сърце. Хиляди лечители и „еретици” загинали за тези си убеждения в мрачните времена на инквизицията. Дори в днешните „толерантни” времена, отворени към духовното хора са приемани, или по-скоро- отблъсквани с присмех и подигравка, превръщани в цирково шоу или печатница за пари и фалшиви надежди. Какво е положението днес? Брадвата е заменена с лазерен лъч, корсарите са станали компютърни хакери. Променило ли се е с това духовното в човека? Онова духовно, отвъд частицата разум? Станали ли сме по-добри? Блестящите успехи на науката са апотеоз на блестящия разум. Но той ли е най-важното в духа? Най-изявените умове на своето време са впечатлявали не само със своят ум, но и с въздигнатата си духовност. Дори Нютон,Коперник и Айнщайн са съзирали в света Божествената хармония.Те са намирали място за Бог в себе си, не са го отричали. И това го има в техните биографии. Днес компютърът може да смята по-добре от средностатистическия човек. Значи ли това, че имайки по-бърз „ум”, има духовност? Познанието за материалната част на света съвсем не означава познание на духовната. В днешно време често забравяме да потърсим собствената си душа. Кой съм аз? Какво искам да направя? Имам ли цел и мир в душата си? Имам ли вяра? Усетила фрапиращото неравновесие, науката се втурва да измери духовното. „Господи, дай ни да видим Отца и- доста ни е.”- казва Филип на Тайната вечеря. Същото казват и днешните учени. Днес много научни екипи работят в разкриване електромагнитните свойства на човешката аура и нейното компютърно изобразяване. Означава ли това, че са измерили духовното? Рик Страсман открива „молекулата на духа” в човешката епифиза. Халюцинации ли са получените в резултат на това съединение образи, звуци, усещания? Халюцинации ли са свещените образи от Отца? Не наранява ли този вулгарен материализъм най-съкровеното в нас? Отговорът е отрицателен. Аналитичният подход означава разделяне на съставни части и загуба на холистичното виждане за света. Колкото и да навлиза в тайните на човешкия организъм, неговата аура и мозък, науката не може да обясни духовното. Причината е, че тя винаги ще го свежда до материалното и частното знание, до рациума, който е само част от духа. Ето защо Исус казва на Тайната вечеря: „Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда, нито го познава.”-Йоан-14,17 В световен план хората все повече се връщат към духовното. Бъдещето е на дуализма материя/дух и холистичния мироглед, в частност- холистичната медицина. Грубото разграничение на материя и дух всъщност е далеч по-сложно. Става дума за различна степен на плътност и излъчване на материално-полевата структура. Така например първите 3 слоя на аурата- етерен, емоционален и ментален днес могат да се регистрират с апаратура. Съвсем друга е плътността и свойствата на по-горните духовни слоеве на аурата, недостъпни за съвременната биофизика. Новото виждане за света не е отрицание на логическия разум. Ако досега в личен план човек обръщаше внимание на лявата половина на мозъка с логическата мисъл, днес той оказва внимание на дясната креативна хемисфера и духовното. Между тези двете половини е нужно равновесие. Същата хармония на материя и дух, на рационално и ирацонално , важи за всички страни на битието. Пренебрегнал Божествената искра в себе си, днес homo sapiens с изненада открива, че съзнанието му не се състои само от логически ум. Ирационалната духовна същност на човека- не е ли именно това, което е направило човека, а не прехваления разум? Защото преди да открие Огъня, дивака го е запалил в своята душа. Той го е запалил, за да повика звездите... „ Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина....Бог е дух, и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да му се покланят..”-Йоан-4,23-24 Духовното само с дух може да се разбере и усети! Науката е само малка част от познанието за Всемира, както разума е част от духовността. Тя прилича на стрелата на Ариман, която вечно лети и никога няма да стигне бягащата кошута. Истината на книжниците е колкото главата на топлийка в сравнение с Божествената Истина-единосъща и необозрима, обхванала всичко в нас и извън нас. Това е отново холистичната истина, която сме загубили. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.”- Йоан -8,32