Анестезията- ключ към подсъзнанието

Анестезията- ключ към подсъзнанието д-р Костадин Боянов Какво е анестезията? Днес този въпрос става все по-сложен. Съвременната медицина създава все повече упойващи средства. Тя може да обясни детайлно влиянието им върху едни или други мозъчни рецептори. В чисто медицински смисъл анестезията се състои от компоненти като подтискане на съзнанието в различна степен, обезболяване и мускулна релаксация. Независимо дали по венозен път или като газ, упойващите средства блокират нервните импулси, отиващи към мозъчната кора и така подтискат съзнанието. Но в чисто психологичен план въпросът си остава. Какво е анестезията? Какво става с психиката на пациента? След като тя е състояние на подтиснато съзнание- не е ли тя сродна с х ипнозата и съня? На този въпрос може да се отговори, ако сравним промените в ЕЕГ, настъпващи в тези състояния. Мозъчните импулси, които се записват от електродите на електроенцефалографа са различни по местоположение и характер. Бета вълните имат честота над 13 херца. Те са характерни за будното, работещо съзнание. Алфа вълните имат честота 8-12 херца. Настъпва релаксация в будно състояние. Разумът е способен да заучава, твори. Характерен мозъчен ритъм за детската възраст и хора на изкуството. Среща се и при бързия REM сън, както и при лека степен на медитация. Тета вълните имат честота 4-8 херца. Настъпва съноподобно състояние с дълбока релаксация. Среща се до 2 годишна възраст като обичаен мозъчен ритъм. Налице е също така при бавновълновия сън без сънища, в хирургичния стадий на анестезия и средна по дълбочина медитация. Делта вълните са с честота 0-4 херца. Срещат се при дълбок сън, наркоза и много дълбока медитация. Хипнозата не е необичайно състояние на съзнанието. Ние сме в лека медитация, когато сме погълнати от книга или филм, творим, мечтаем. Тя е древно лечебно средство на античния свят. Още през 1953г. Вертценхофер предполага, че хипнозата е по-скоро лек, отколкото дълбок сън. Дневната дрямка, монотонната работа, дори шофирането са все леки степени на автохипноза, когато мозъка има алфа-ритъм. Думас през 1977г. установява, че 90% от хората имат преобладаващ алфа-ритъм и са податливи на хипноза. По-дълбоките нейни степени могат да бъдат постигнати с тренинг или с опитен психотерапевт. В състояние на средна по дълбочина хипноза част от сетивата са замъглени, докато при дълбоката липсва телесна чувствителност. Този стадий се използува в психотерапията. За него са характерни тета-вълните на мозъка, установил Шактер през 1977г. По-късно наличието на тета-вълни в челната и слепоочната области на мозъка се приема като стандарт за лечебната хипноза. При анестезията в началото е налице релаксирано състояние с алфа-вълни и будно състояние. Следва фаза на възбуда, която се избягва със съвременните средства за анестезия. Тази фаза е равна на REM-съня. В хирургичния стадий преобладават бавните тета и делта вълни на мозъчна активност над бързите бета и алфа-вълни. Днес съотношението между бавни и бързи вълни е важен стандарт за дълбочина на анестезията и се нарича биспектрален индекс. С помощта на специални ЕЕГ-монитори този индекс се измерва по време на операция и е обективен критерий за достатъчната дълбочина на наркозата. Смята се, че индекс от 40-60 е оптимален. Неслучайно анестетиците, подтискащи съзнанието са наречени хипнотици. Те подтискат предимно челната зона на мозъчната кора и тя става нереактивна на стимули. Обезболяващите средства- опиоидите пък са виновни за бавните вълни. Така стигаме до заключението, че бавните тета-вълни са еднакво характерни както за лечебната хипноза, така и за хирургичната анестезия, когато вратите на подсъзнанието са отворени. Психотерапевтите са категорични, че при изключване на съзнанието от стрес, анестезия или хипноза, контрола върху тялото се поема от подсъзнанието. Известните психотерапевтки Ингрид Валие и Пат Корингтън намират потвърждение на това. Под регресивна хипноза пациентите могат мислено да се върнат към своята операция и да споделят преживяването си като очевидци, макар да са били в анестезия. Според Ингрид Валие при екстремна ситуация подсъзнанието поема контрол и записва преживяното. При стрес личността черпи от личния опит. Активират се защитни стереотипни модели на поведение, записани като програми в подсъзнанието. Дълбоко подтискани в паметта страхове могат да бъдат изживяни отново. Това не се случва в будно състояние, защото съзнанието ги изтласква в дълбочина като неприятни. Но спомените не изчезват. Подсъзнанието ги е записало като магнетофон. Там е съхранена цялата жизнена информация, която иначе би ни удавила. Възможно ли е в дълбините на паметта да циркулират подробни записи от нашите страхове и щастливи мигове? Този сигурен за психотерапевтите факт намира потвърждение от подложените на анестезия пациенти. По-надолу давам примери със случайни инициали на истински пациенти, с които съм обсъждал техните преживявания в момента на излизането от анестезия. Интересен факт е, че пациентите помнеха преживяването тогава, а след това забравяха за случилото се- частичната или пълна амнезия е характерна за анестетиците. Пациентката Л.А. след анестезия непрекъснато повтаряше, че бебето й може да е увредено. Роднините й бяха внушили този съвсем необоснован страх с мотивите, че е дребна на ръст. И тя го изживяваше отново. Друга пациентка Р.П. след упойка пееше люлчина песен. Тя дълбоко се притесняваше за своето дете и мислено беше с него. Пациентката С.К. сподели, че е сънувала своята сватба. Тя изживяваше записания в подсъзнанието щастлив момент. Друга болна Р.И. каза, че се е притеснявала за лошата си оценка в училище. Тя действително е имала травмираща ситуация в семейството, свързана с тази оценка. Независимо от положените усилия от страна на лекаря- беседа, успокоителни средства и др. операцията е и си остава стрес за личността. По време на анестезия подсъзнанието е активирано и записва всичко- обстановка, тактилни усещания, образи, думи. Чрез регресивна хипноза психотерапевтката Ингрид Валие установява, че пациентите помнят детайлно какво се е случило подсъзнателно. Те знаят какви думи са казани от оперативния екип. Не само това- думите могат да травмират и вложат внушения в незащитеното подсъзнание и да създадат погрешни модели на поведение в него. Същите положения важат и за децата до 3 годишна възраст, когато се развива аналитичното мислене. Изрази от рода на “Така не напредваме.”, “От него нищо не става” и др. могат да внушат неувереност, чувство за малоценност и фобии у пациента. Ето защо е много важно поведението на оперативния екип. Той никога не трябва да забравя, че оперира личност, а не тяло. И ако има в радиото и телевизията светещи надписи “Внимание! Запис!”, то такива трябва да има в сърцата и умовете на лекарите. “Внимание! Подсъзнанието записва!”