Тайнствата на древната египетска медицина

Тайнствата на древната египетска медицина д-р Костадин Боянов Медицината в древен Египет била напреднала за своето време. Церемонията по мумифицирането дала на лечителите точни данни за органите и тяхната функция, тъй като те били изваждани при балсамирането. Египтяните вярвали, че човек са ражда здрав и болестта има външни и вътрешни причини. Като външни причини те отбелязвали преяждането и глада, алкохола, лошия въздух, червеи и насекоми. Лошото храносмилане също можело да бъде причина и за това препоръчвали слабителни. Египетските лекари имали схващане, че кръвта и лимфата се движат по обособени канали. Смятали, че причинителите, вкл. духовете могат да напуснат тялото през естествените му отвърстия. В древните папируси се отдава значение на учтивостта и грижата за болния. Лекарят снемал детайлна история на заболяването. При преглед се обръщало внимание на говора, храненето, лицето, очите. Пулсът бил измерван спрямо собствения. Има описания на кървене от съд, флуктуация на кисти, крепитация на счупени кости. Изследвала се подвижността на врата. Всеки лекар трябвало да може да прави тест за бременност и определяне пола на плода. При смърт на пациент египетските лекари изследвали извадените при балсамирането органи, за да открият причината за болестта и смъртта. Така те станали родоначалници и на аутопсията. Лечителите препоръчвали здравословен начин на живот. Те отдавали значение на пречистващите ритуали- къпане, бръснене. Давали диетични съвети против употребата на сурова риба и други животни, нечисти за ядене. Раждане и бременност Египтяните знаели, че урината на бременната жена съдържа вещества, стимулиращи покълнването на зърната. При очаквано момче покълвало по-бързо житото, а при момиче- ечемика. Този тест бил използуван в Европа през Средновековието. Египтянките раждали в клекнало положение, подпомагани от друга жена, придържаща раменете им към коленете, стъпила на две тухли. Къщите на раждането в дворците имали религиозен смисъл. Там бъдещите майки се молели за леко раждане и здраво бебе. Препоръчвало се кърмене до 3 годишна възраст. За предпазване от бременност били използувани крокодилско масло или акациев клей. Последният произвежда млечна киселина с доказан спермициден ефект. Хирургията Египетските лекари правели операции и можели да лекуват рани. Първото описание на шев на рана с игла и конец намираме в папируса на Едвин-Смит. Раната се налагала първия ден с прясно сурово месо с кръвоспиращ ефект. За превръзките се използували марли от растителен произход за попиване на секретите или в комбинация с лекарства. Вместо бинт се употребявало ленено платно. Освен с билки, раните били третирани с мед. Медът абсорбира водата и подсушава раната, потиска микроорганизмите и стимулира левкоцитите и антителата. Без да познават антибиотиците, египтяните налагали раната с каша от плесенясал хляб, което проникнало в Европа чак до Ренесанса. Като антисептици били използувани също тамян, вино от фурми, терпентин и акациев клей. Хирургичните манипулации били обезболявани със смес от опиум и билката черен блян, известна като спазмолитично и обезболяващо средство. За местно обезболяване се прилагала смес от вода и оцет, капната върху мемфисов камък- мрамор, химическа реакция при която се отделя въглероден двуокис с изстудяващ ефект. Така било поставено началото и на криохирургията. Хирурзите използували остри и заоблени скалпели, ножици, медни игли, форцепс, лъжици, куки, сонди и щипци. Те познавали обгарянето с нагорещен скалпел или сонда за спиране на кръвотечението. С тръстиково стебло се отстранявали сраствания на пикочния канал и се срязвали абсцеси и кисти. Те знаели, че капсулата на кистата трябва да се отстрани, за да няма повторно развитие. Травматологията също била развита. Използували се различни видове шини, например от дърво и с ленена превръзка. В гробницата на архитекта Ипуджи от 1300 г пр.н.е. има рисунка на наместване на става- прийома на Кохер. Открит е винт на бедрена кост у мумия от 6 век пр.н.е. При изгаряне раната била налагана със смес от мляко на майка с мъжка рожба, акациев клей и козина на овен. Вътрешната медицина Египетските лечители използували билки, минерали и животински продукти като лекарства. Кашлицата била лекувана с инхалация от мед, сметана, мляко, рожкови и костилки от фурми. За мигрена се препоръчвала консумация на рибата електрическа котка, изпържена в олио. Топъл сок от лук с бактерициден ефект се използувал при болки в ухото. Чеснов сок се накапвал при очно възпаление. Хемороидите били лекувани с отвари, свещички, слабителни и клизми. Папирусът Еберс съдържа 250 клинични картини и 887 параграфа. Йерархията на лечителите Лекарите в древен Египет се наричали met-ceni, откъдето идва името на медицината. Те имали за символ скалпел, чанта с лекарства и седящ човек. Първата известна жена лекар била Peseshet от 6 династия. Най-напред имало общи лекари за народа, корабите и дори мините. Следвали лекарите със специалност- очни болести, глава, коремни органи. Имало вътрешни лекари, гинеколози, лечители на правото черво- проктолози. Отделна специалност била зъболекарите и зъботехниците, които правели зъбни протези. Спорно е дали жреците на Секмет е наименование на хирурзите. Лекарите били подпомагани от асистент стажанти, сестри, масажисти и бандажисти. Известна е „Книга на бандажиста”. Ветеринарната медицина не била още отделена и лекарите се занимавали и с нея. Фармацевтите били отделна професия. Стандарти били мярката 4.785 литра и 15 сс- една супена лъжица. Отделно имало душевни лекари, най-често свещеници, изпълняващи ролята на психотерапевти. По-нататък в йерархията следвали областен и регионален лекар, шеф на лекарите- днешен главен лекар и шеф на Палата на живота- министър на здравето, пряко подчинен на Първия министър- везир. Имхотеп бил едновременно министър на здравето и пръв министър. Способни лекари били изпращани като официални делегати от фараоните за здравна помощ в други страни. Папирусите разказват Медицинските папируси носят имената на своя откривател и преводач. Познати са папирусите на Еберс, Едвин-Смит, Кахун – за ветеринарната медицина, Харст и Берлинския папирус от 1300 г. пр.н.е. за ушните болести. Медицинските кодекси на египтяните в 6 тома били преписани от гръцкия лечител Хермес. Първият кодекс бил анатомия, а останалите- болестите и тяхното лечение. Египетските лекари описали мозъка и неговите пулсации в папируса Едвин-Смит 1200г преди Хипократ. Смята се, че той самият също е учил при тях. В папируса Еберс се говори за циркулация на кръвта много преди Уилям Харвей 16 век. Говори се за перкусията като метод 30 века преди Ауенбургер-17 век. Смята се, че този папирус е единствено оцелялата херметична книга. Египетските лекари почитали Тот като бог на здравето. Елините го припознали в техния бог Хермес. Климент от Александрия споменава през 200г. от н.е. за 42 тома херметични книги в библиотеката. Предполага се, че техен автор бил Атотис- 3200г.пр.н.е. или самият Имхотеп. Този бележит лекар, първи министър, учен, писател и дори астроном, построил първата пирамида по времето на фараона Зосер.- 2800г. пр.н.е. Смята се, че папирусите Еберс, Едвин-Смит и Берлинския са преписи от оригинали, написани от Имхотеп. През 47-48 г .пр.н.е. Александрийската библиотека била подпалена от корабите на Юлий Цезар в битка с египетския флот. Унищожени били 400 000 ръкописа, включително безценните 42 тома херметични книги с наследството на египетската медицина, наука и култура. Пламъците на огъня и времето погълнали достиженията на египтяните, а пясъците засипали тяхното величие. Гръцката медицина станала естествен приемник на египетската и родоначалник на днешната медицина, но знанията били загубени. Нужни били векове, за да се преоткрият древните истини на египетските лечители.