Подвижен в подвижното

Ние се намираме в променлива Вселена. Независимо дали сме материалисти или идеалисти, телата и душите ни взаимодействат с нея, обменяйки материя, енергия и информация.Самите ние се променяме и не сме същите във всеки един момент. Хиляди наши клетки умират и се създават други. Вчерашните познания днес не са достатъчно достоверни. Миналата тъга днес е заменена с радостно чувство. Подвижен в подвижното- този девиз на кораба на капитан Немо с пълна сила важи за човека и неговата същност. Въпреки скептицизма нашето тяло акумулира енергия от околната среда и има собствена енергийна система. Тя е в непрекъснат обмен с природата, от нея черпи своите източници. Биоенергетиката на човека не е измислица. Човекът, както останалите живи организми има своя енергийна система със сложна структура и функция. Във всеки един момент тя поддържа равновесието и пренасочва резервите към нужното място. Търсенето на тази система само извън тялото дава само половинчати резултати. Нашето биополе е в неразривна връзка с живата материя, достигайки до дълбините на клетката и човешкото съзнание. Самото то е живата същност на материята. Тук материалистите биха поклатили глава на такива изводи. Но в тях няма нищо чудно- без енергия не би съществувала нито една частица. Ако прекъснем кабела- телевизора ще спре да предава така интересния мач. Същото е и с човешкото тяло. То не може да съществува без непрекъснатото постъпване на енергия в неговата система. Човешкото биополе, както и околната среда не са еднородни и метафизично застинали структури. Ние непрекъснато взаимодействуваме със всичко около нас- растенията, животните, хората. Ние обменяме с тях не само първична енергия, но също така чувства и мисли. Без да иска, човек се повлиява от тъжната или весела обстановка и това е в съвсем буквален енергиен смисъл по правилата на индукцията. Ние сме заразени от блестящата мисъл на оратора и това значи, че менталните ни полета са влезли в синхрон с авторовата мисъл. Всеки от седемте слоя от аурата на човека може да влезе в синхрон с други хора и техните идеи. Още повече- имайки в предвид холографския модел на Вселената, ние сме една точка, която е свързана както с елата, така и със звездата и промяната в едната точка оказва влияние върху останалите. Това е релативистичния поглед върху мирозданието, известен на квантовата физика. Човешкото биополе не само получава енергия, но също отдава и така влиза в енергийния кръговрат на природата. Как получава енергията човека? Тук няма да се спираме върху спорния въпрос за източника на природната и вселенска енергия. Може да се каже, че основен такъв източник на заредени частици е слънцето и несъмнено голяма част от енергийните честоти, които възприемат живите организми са в светлинния диапазон. И това не противоречи на нито една биологична теория. Енергийни частици се намират във въздуха, който вдишваме и ги наричаме аеройони. Водата също така се облъчва с тях и това е феномена “памет на водата”. Молекулите на водата се ориентират една към друга със слаби водородни връзки и така съхраняват получената енергия.Същото става и във въздуха между 7 атома кислород. На тази основа е цветотерапията с “цветна”, облъчена на слънце вода. Друга част от енергията се получава с храната и тук също е ролята на цветотерапията, коригираща съответния цветен недостиг за даден орган с подходящи храни. Не на последно място, енергията се поема от главните енергийни централи на биополето- чакрите, които трансформират общата енергия до честоти, които могат да се възприемат от дадената система или група органи, които се контролират от тях. Така диафрагмалната чакра трансформира от общата честота “жълтата” енергия, гърлената- синята, сърцето- зелената и пр. Това води до логическия извод, че в общата енергийна система на човека циркулира както трансформирана, така и нетрансформирана енергия. Нетрансформираната ослепително златиста енергия тече по дължината на гръбначния мозък, като пробожда върховете на чакрите и така те могат да се снабдяват с нужното им количество. При здрав човек между отделните чакри съществува взаимодействие и авторегулация. Ако дадена чакра има по-малко количество енергия, тя може да поеме такава от съседните, като я трансформира в нужните й честоти за “нейните” органи. При болест възниква отслабване и дори блокиране на енергийния поток в дадена област много преди клиничните симптоми. Днес акупунктурната диагностика може да регистрира такъв блокаж и дори компютърно да обработи резултата. Създадени са и уреди, работещи на принципа на електромагнитния резонанс, които регистрират биополето в различните му точки и могат да създадат компютърен образ в цветове на по-долните енергийни нива и чакрите. Науката навлиза все по-навътре в чудния свят на човешката енергийна система, може да я регистрира и изучава, а това е огромен напредък в диагностиката и път към холистичната медицина. Динамиката в енергията важи не само в нашето взаимоотношение със света, тя е и вътре в нас. Тук важи философската мисъл, че никога не влизаме да се къпем в една и съща река. Във сложната енергийна система на човека има невъобразима динамика. Тя е известна в медицината като денонощен, циркаден ритъм на органите, макар да има също месечни и сезонни биоритми. Най-добре този ритъм е обяснен в областта на акупункурата. В течение на денонощието енергията циркулира от един към друг меридиан, в резултат на което всеки орган или система има свой максимум и минимум на активност. Това означава, че в денонощието енергийните резерви на организма се насочват към един или друг орган в по-голяма степен и енергийния поток в този смисъл не е еднакъв навсякъде по количество и качество. Ние сме изправени пред една гъвкава, саморегулираща се система. Тя обаче се разстройва при пътуване с преминаване на часовите зони, което налага да си “сверим” биологичния часовник. Същото става и когато е налице блокаж в енергийния поток, водещ до заболяване. Дори да не вярваме в наличието на чакрите, нарушаването на сигналите в даден нервен сплит, регулиращ група органи, води до нарушаване на тяхната нервно-ендокринна и вегетативна регулация и заболяване. А връзката между чакрите, нерните сплитове и ендокиринните органи е недвусмислено научно доказана. Всъщност, идеята за “хранителна” функция на нервните сигнали към органите не е нова- става въпрос за трофичните сигнали на нервно-вегетативната система към органите. Така енергията най-накрая достига до своето предназначение. Нека сега си представим, че сме една енергийна частица и да пропътуваме чудния път към дълбините на човешкото тяло и его. Ние виждаме чакрата като фуния, която поема заредените частици и ги трансформира в едноцветни, монохроматични йонни потоци. За нейното функциониране също така е нужна енергия. Един от 10-те най-изтъкнати парапсихолози в света и изследовател на биополето Хироши Мотояма счита, че в пъпната – Манипура чакра се синтезира особен вид – биосинтетична енергия, която е нужна на чакрите, за да поемат и трансформират външната енергия. И така, преобразуваната в един цвят енергия се насочва по пътя на меридианите към съответните им органи. Така например за сърдечната чакра това са меридианите на сърцето и белите дробове. Отклоненията в количество и качество на енергийния поток за съответните органи може да бъде установено с апарат за акупунктура дълго преди органичното заболяване. Превръщането на енергията в монохроматична, каквато е на лазерния лъч обяснява отличния ефект от лазерната акупунктура за коригиране на настъпилите нарушения. Носещите едноцветна енергия светещи йонни частици с размери около 60 нанометра са били регистрирани и в кръвоносните съдове от френския микробиолог Наесен с помощта на микроскоп. Според Виктор Инюшин йоните достигат до митохондриите на клетката, където енергията се складира. В клетката се синтезират нови йони, които поемат обратния път. Според биофизичния модел на Барбара Ан Бренън йонни потоци има в нечетните слоеве на човешкото биополе от общо 7 слоя. Те циркулират по мрежа, подобна на акупунктурната от първия слой. Релативистичният модел на Дежан Ракович и групата му в Института за изследване на мозъка- Бостън, също така потвърждава, че в състояние на медитация, хипноза и др. съзнанието като че ли се измества в акупунктурна система извън тялото, с фиброоптични свойства, йонни потоци с ултранискочестотни мозъчни вълни. Тази честота е 4-8 херца и съответства на тета- вълните на мозъка. Интересното е, че и акупунктурните канали имат същата честота. На този факт почива лечението с ултранискочестотни вълни, като стремежа е те да влязат в резонанс с болната област и да запълнят недостига. И така, ние виждаме, че енергийната система на човека наистина съществува. Тя е сложна хармонична структура, която е променлива вътре в себе си, отразявайки и динамиката с външната среда. Тя е посредника между човека и природата. Науката навлиза все по-дълбоко в нейната същност. Но тайнството на хармонията с природата и себе си е нужно да намерим със сърцата...