ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Много от нещата в нашето ежедневие, които изглеждат нормални и естествени са основани на "правата на човека". Тези права не са съществували винаги. Векове са били нужни за тяхното извоюване и признаване от държавата. Дори и днес има много хора, чиито права се ограничават.

В България за първи път правата на човека се признават в Търновската конституция. Там са закрепени основните принципи на свобода, равенство, самоуправление и сигурност. Въведени са правото на сдружаване, правото на образование, принципът, че престъпление е само това деяние, предвидено от закон.

Конституциите от 1947 г. и 1971 г. дават предимство на правата в социалната сфера - приоритет има уредбата на правото на труд.

Новата Конституция от 1991 г. поставя достойнството на човека като цел и оправдание за всяка държавна дейност, която има своите ограничения в свободата на човека.

Правата на човека са права на всички членове на обществото, но точно обществото налага индивидуалното право да се съобразява с правото на другите. Свободата на всеки човек свършва там, където започва свободата на другите.

След Втората световна война европейските народи, потресени от нейната трагедия затвърждават убеждението си, че е абсолютно необходимо да се изгради една Европа, свободна, обединена, в която интересите на всички ще бъдат зачитани. През 1949 г. е създаден Съветът на Европа. Той обединява 39 страни (включително и РБ). Всяка държава - член на СЕ трябва да зачита демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Тези ценности са основните принципи на едно по-справедливо общество. За съжаление те никога и никъде не са били постигнати веднъж завинаги и дори днес се застрашават от нетолерантността, расизма и крайния национализъм. За тяхната защита Съвета на Европа приема Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Тя не се задоволява само да признае правата и свободите на всеки човек, живеещ в държавите членки на СЕ, а прави възможно тяхното прилагане чрез Европейския съд по правата на човека и Европейската комисия по правата на човека. Конвенцията позволява на всеки човек, чиито права са били нарушени, да подаде жалба срещу правителството, виновно за това нарушение.

Правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС до голяма степен предопределят и съдържанието на правата на човека, закрепени в Конституцията на РБ.

Проблемите, свързани със закрепването на правата на човека и тяхното спазване придобиват ново значение с подписването през 1993 г. от РБ на Европейското споразумение за асоцииране с Европейския съюз. В него наред с желанието си за членство в Европейския Съюз РБ заявява решимостта си да зачита правата на човека и основните свободи. През 1994 г. са приети основните критерии, на които всяка страна кандидат за членство в ЕСъюз трябва да отговаря и един от тях е съществуване на стабилни институции, които да гарантират спазването на правата на човека в границите, очертани от ЕКЗПЧОС и зачитане на правата на малцинствата.

Тук ще направим опит да ви представим нещо като каталог на основните права и свободи, механизмите за тяхната защита като в следващите изложения ще ги разгледаме подробно.

1. Право на живот - всеки има право на живот. Посегателството върху него се наказва като най-тежко престъпление.

2. Забрана за изтезания - никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

3. Лична свобода и неприкосновеност - никой не може да бъде обект на на произволен арест или задържане. Всяко задържано лице трябва да бъде уведомено в момента на задържането му за причините за това и да му бъдат съобщени в най-кратък срок обвиненията срещу него. Всяко лице, срещу което е повдигнато обвинение трябва да бъде съдено от нарочен държавен орган в разумен срок от време или да бъде освободено.

4. Право на справедлив съд - всяко лице има право да бъде съдено в разумен срок от предявяване на обвинението от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Всяко лице, обвинено в престъпление се счита за невинно до доказване на противното.Всяко лице, има право на адвокатска защита. Ако не разполага със средства за заплащане на адвокат има право да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието.

1. Неприкосновеност на личния живот - всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Свобода на съвестта - свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповеданието и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания, както между вярващи и невярващи.

3. Свобода на словото и информацията - това право включва свободата на всеки да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, било писмено, устно, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.

4. Свобода на събрания и сдружаването - всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително и правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

В интерес на обществото и сигурността държавата може да предвиди ред за упражнение на т.7 и т.8.

1. Избирателни права - всеки гражданин има правото и възможността да взема участие в ръководенето на обществените работи пряко или посредством свободно избрани представители, да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване.

2. Право на труд - всеки човек има право да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет.

3. Право на обществено осигуряване и социално подпомагане

4. Право на образование

5. Културни права - всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност.

6. Права на жената - държавите, страни по ЕКЗПЧОС се задължават да приемат всички надлежни мерки за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените от страна на което и да е лица, организация или предприятие.

7. Права на детето - всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.

Изброените права са закрепени в Конституцията на РБ и в редица международни конвенции - Всеобща декларация за правата на човека, ЕКЗПЧОС, Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенция против изтезанията и други форми на жестокост, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Международен пакт за граждански и политически права, Международен пакт за икономически, социални и културни права. Тези документи са подписани от РБ и по силата на чл. 5 ал. 4 КРБ разпоредбите им са задължителни у нас.

Механизми за защита на правата на човека по Европейската конвенция за защита пправата на човека и основните свободи:

1. Подаване на жалба срещу определена държава, нарушила правата на човека пред Европейската комисия по правата на човека.

2. Жалби могат да се подават от едно лице, от група лица/организация, асоциация и др./ или от друга държава. За да бъде приета за разглеждане една жалба, трябва да се докаже от лицето, което я подава, че са опитани всички възможности за правна защита, съществуващи в собствената страна.

3. Защита от Европейския съд по правата на човека. Той решава само дела, които са му предоставени от Европейската комисия или от заинтересуваната държава.