23.12.2012 година - Новата епоха за човечеството Информация за приближаващата 2012 година. Как да се отнасяме към живота, планетата и ситуация, пред която ще се изправим.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Джобен пътеводител към деветте откровения

Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 66
Join date : 10.07.2010

ПисанеЗаглавие: Джобен пътеводител към деветте откровения   Нед Юли 11, 2010 3:38 am

Първо откровение: Повратна точка
В човешката култура се наблюдава ново духовно пробуждане - пробуждане, дължащо се на факта, че достатъчно голямо количество хора, което можем да определем като критична маса, започват да гледат на своя живот като на духовно пътешествие, като на приключение, в което сме водени от мистичния случай.
Първото откровение е откровение за пробуждането на съзнанието и се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Как например да си обясним, че се случва някоя сутрин да се събудим с мисълта за стар приятел, когото не сме виждали отдавна и който ни се обажда по телефона още същия ден? Как става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас?
Швейцарският психолог Карл Густав Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение.
Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, когато се обърнем назад към съдбовните обрати на нашето минало: как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме сега. Много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. С кого ще се срещнем днес? Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем?
В нас възниква непосредственото желание да разберем повече за този процес и за това накъде извеждат тези мистични случайности. Дори се питаме понякога: Наистина ли са действителни? Толкова важно ли е да можем да улавяме явленията на синхронност? Подобни въпроси веднаги ни отвеждат към Второто откровение.
Второто откровение: Разширено настояще
Новото духовно пробуждане е създаване на по-широкообхватна гледна точка към света, която идва на мястото на нашето петвековно отдаване на светските проблеми по оцеляването и удобствата. Макар че вниманието към технологическия напредък е нещо наистина важно, нашето пробудено съзнание за житейските съвпадения ни открехва за истинския смисъл на човешкия живот на тази планета и за същинското естество на нашата вселена.
Второто откровение ни позволява да прозрем историческата значимост на своето пробуждане. Едва сега започваме да осъзнаваме, че векове наред сме съществували, потънали в дълбок сън. Когато с пробудено съзнание преживеем така наречените "Селестински мигове на озарение", ние се отърсваме от вкопчването си в материалната сигурност и благополучие.
Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната .природа на човека. И учените са се заели да изследват силите, които съвсем доскоро се вярваше, че са движещи за нашата вселена.
Но загубата на доверие, предизвикана от провала на църковните служители, е създала дълбоко чувство за екзистенциална несигурност Какъв е истинският смисъл на човешкия живот? И ето че човекът е започнал да се опитва да преодолее чувството си за несигурност, като е пренасочил вниманието си към друга цел: материалния напредък. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот - поне докато започнем да разбираме истината за духовната ситуация, в която се намираме.
По време на индустриалната революция се е стигнало до големи технологични придобивки, които са затвърдили отново програмата за "напредък", която сами сме заложили в своето съзнание. Почти сме изгубили потребност от духовно познание. Погълнати от своите светски грижи и интереси, ние сме възприели илюзията, че живеем в рационална и предсказуема вселена, където случайността няма никакъв смисъл.
През последните десетилетия на нашия век, под въздействието на новите открития на самата наука, този възглед, че светът е лишен от духовна мистичност, започва постепенно да се разгражда. Ние започваме да разбираме напълно Второто откровение, когато схванем онзи исторически импулс, който ни извежда към нов, мистичен, по-духовен поглед на света.
Третото откровение: Въпрос на енергия
Понастоящем вече започваме да установяваме, че вселената, в която живеем, не е една изцяло материална вселена, а вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле на сакрална енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока (накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията), оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията в нашия живот.
Откритията на Алберт Айнщайн в началото на двайсети век са погребалната камбана на нашия стар, лишен от сакралност, поглед на света. От средата на осемнайсети век до времето на Айнщайн науката е разглеждала вселената в съответствие с механистичната теория на Исак Нютон. Според Нютон материята и атомите, от които тя е изградена, са твърди частици, които взаимодействат помежду си по силата на неотменни природни закони.
Нютон поддържа теорията, че ние живеем във вселена, която функционира механично като съвършен часовников механизъм. Всяко явление в тази вселена се смята за резултат на физическа причина, която подлежи на установяване, както поведението на билярдните топки, които се удрят една в друга по предсказуем, систематичен начин. Галактиките, звездите, планетите, всичко се намира в състояние на систематично движение по силата на гравитацията, която поддържа едни небесни тела да обикалят около други, по-големи тела, Нютоновите идеи навеждат на илюзията, че тази вселена е лишена от всяка мистичност.
И ето че с редица поразителни прозрения Айнщайн обръща целия този възглед за света с главата надолу. Той показва, че материята не е в крайна сметка твърда. Тя представлява в действителност свита до голяма плътност и получила форма енергия. Всички открития на Айнщайн със същата сила трасформират старите възгледи за света. Времето не е постоянна величина, то е относително и зависи от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания в областта на физиката са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно или изчезват и се появяват отново на места, напълно невероятни от гледна точка на законите на Нютоновата вселена.
Ние постепенно отваряме своето съзнание, за да доловим истинската мистерия на този свят. Живеем във вселена, която се състои от динамични енергийни полета, в динамична вселена, в чиято динамика сме включени и ние самите. Ние представляваме сложни енергийни системи, нашите биополета се простират отвъд собственото ни физическо тяло и достигат до други енергийни системи, на които оказват влияние.
Четвъртото откровение: Борба за енергия
Често хората се откъсват от великия източник на енергия за нашите енергийни системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием е енергия в такива случаи, ние сме готови да манипулираме или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим по този начин енергия от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставане още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата ни енергия. Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия - това е причината за всички конфликти между хората.
Големият принос на психолозите на нашето време - Карл Юнг, Ото Ранк, Нормън О. Браун и Ерик Берн -се състои в това, че те показват как хората са мотивирани в своите действия от дълбоко чувство на несигурност. Ние се чувстваме самотни и се стремим да намерим сигурност чрез самоутвърждаването си в очите на останалите хора. Ще ни се да чувстваме как другите се отнасят с уважение към нас и се съобразяват с нашата компетентност и социален статус. И умело се опитваме да повлияем върху това отношение, като диктуваме мислите и мненията на околните.
Можем да си направим експеримент и да се самонаблюдаваме внимателно - непременно ще установим, че това наистина е така. Когато сме сами, често изпитваме тревога, мислите ни са неясни, чувстваме се несигурни в своята самооценка и статус. Но когато сме заедно с човек, който се отнася с внимание към нас, вслушва се с респект в мнението ни, то ние изведнъж започваме да усещаме прилив на нови сили и жизненост. Мислите ни започват леко да се нижат, става ни ясно кои сме и какво представляваме всъщност. Тъкмо това усещане ни съблазнява и мотивира. Още от ранно детство започваме да усвояваме различни подходи в общуването, с помощта на които да подвеждаме и подчиняваме останалите на собствените си становища.
Освен това на всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчии срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват неразбирателства, които често е трудно да бъдат разрешени.
Такива негативни сблъсъци са често срещано явление в човешките взаимоотношения, но едва сега започваме да ги разбираме в плана на енергийната динамика. Когато тласнем някого към това да се подчинява и съобразява с нашата воля, то ние всъщност черпим енергия от енергийното поле на този човек, повишавайки по този начин собствената си енергия. Но вече ни е известно и това, че такъв начин да си открадваме допълнителна енергия от останалите е неправилен. Ние всички имаме на свое разположение един друг източник, Божествения първоизвор на духовна енергия, който ни гарантира пълна сигурност.
Петото откровение: Заветът на мистиците
Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина - прилив на жизненост - и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако тези измерения присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея.
Всяка религия има своите мислители-мистици, които са успели да прозрат отвъд религиозната догма, за да проникнат на практика във вътрешната й истина. Всички тези мистици са единодушни в своето послание: всеки човек е свързан с Божествената енергия. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен.
Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на връзка с Божественото и са ни дали някои точни критерии, по които да съдим за собствените си опити. На първо място те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш човек изведнъж започва да чувства, че „не стъпва но тази земя”. Сьществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали по време на тези състояния на екстаз.
Друг показател е чувството на еуфория, радост, душевен мир - независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие към земните неща. Освободен така, човек действа и твори по съвест.
И накрая, чувството на любов е най-често описваната характеристика на истинската вътрешна връзка с Божественото. Преживяването не се състои в това да си кажеш, че обичаш или трябва да обичаш. То е действително състояние на любов. При това често е бивало неразбрано, защото ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на любов е любов като постоянно общение с Бога.
Тези критерии ни дават възможност да разберем дали сме отворили в себе си канала за приемане на енергията, която ни е вътрешно достъпна. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.
Шестото откровение: Освобождаване от миналото
Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, когато губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна връзката си с Божествения първоизточник, което пък ни помага да открием индивидуалния си път на развитие в живота и своята духовна мисия - какъв може да бъде нашият личен принос за духовната еволюция на света.
Когато открием и преживеем вътрешен контакт с извора на Божествената енергия в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става обикновено в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.
Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам "властни драми". Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например - когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази "клопка на виновност" и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата на "горкия Аз".
Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам активен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено - с надеждата.да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на "затворения".
По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им "намира грешки" и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират - подход, който може да се определи като "взискателен" и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него.
Ако искаме да не изпадаме в такива властни драми, всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално "драмата", която е склонен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си "драми", и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Защо? Защото ние се освобождаваме от всеки несъзнаван навик, когато напълно го издигнем в светлината на съзнанието, и така можем да удължим периодите, в които сме свързани с Божествения първоизвор, периоди на доверие и любов, които открехват за нас истинския смисъл на живота ни, нашето духовно призвание.
Когато осъзнаем коя е нашата специфична властна драма и установим трайна връзка с вътрешния си..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://2012anewage.bulgarianforum.net
 
Джобен пътеводител към деветте откровения
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
2012 A New Age :: Полезно по пътя-
Идете на: