Перлата на духа

Епифизата- малка, колкото грахово зърно, а натоварена с толкова много функции и очаквания. Тя се намира в геометричния център на мозъка, тъй както Хеопсовата пирамида е в географския център на нашата планета. Обикновена ендокринна жлеза ли е епифизата или онова сакрално място, което съединява тялото и егото с духовните измерения? Надеждно защитена в дълбините на мозъка, пинеалната жлеза е близо до зрителни и слухови центрове, както и до лимбичната система на нашите емоции. Втора защитна преграда са ограждащите я нервни клетки, които активно поемат надбъбречните хормони на стреса. Случайна ли е връзката със зрителни, слухови и емоционални центрове? Защо е нужна тази механична и биохимична защита? И до днес въпросите са повече от отговорите. Под електронен микроскоп се вижда, че епифизата е съставена от два типа клетки - пинеалоцити и незрели астроцити. Доказано е, че в първите има секреторни гранули, съдържащи серотонин/Bertler et all.1963г./ и мелатонин / Freund et all.1977г./ Първи описания за пинеалната жлеза/pinus- шишарка/ е направил Херофил през 3 в. пр.н.е. Гален през 2в. от н.е. я считал за клапа, регулираща потока на мислите. Рене Декарт предположил, че очите и епифизата са свързани със „струни” и тя е интерпретатор на виждането. Той смятал, че жлезата поражда мислите и ги отделя в ликвора. Нарекъл я „седалище на душата.” Немският педиатър Ото Хюбнер през 1898г.описал както преждевременен, така и закъснял пуберитет при тумори в тази област. В резултат, в следващите 50 години, се е считало, че жлезата контролира само половото развитие. През 1958г. Lerner и сътр. изолирали мелатонин от епифизата на крави и така доказали, че става дума за ендокринна жлеза. Какви неврохормони произвежда епифизата? Суровина за тях е аминокиселината триптофан, която поемаме с храната. Най-важният неврохормон е серотонина. Той е посредник на нервните импулси в мозъка и виновник за доброто настроение. От него се образува мелатонин, на когото днес се отреждат много функции:подтиска преждевременното сексуално развитие;регулира имунния отговор - производството на антитела и активността на Т-килърните клетки ; повечето резултати показват и подтискащ ефект върху туморогенезата. Съвременната теория за стареенето предполага, че причина за него е увредата върху нервната тъкан от свободни кислородни радикали. Мелатонинът улавя същите, стимулира и енизима глутатионпероксидаза - може би най-важният антиоксидант в мозъка. Най-познатата функция на мелатонина е ролята му като регулатор на денононощните биоритми в човешкия организъм. Тъмнината стимулира, а светлината подтиска производството на мелатонин. Но епифизата при човека е дълбоко в мозъка. Как светлината достига до там? Какво представлява биологичният часовник? Пътищата на светлината Ние имаме биоритми, тъй като има денонощно колебание в количеството мелатонин от светлината. През 60-те години Ричард Вуртман пръв изследвал ефектите на светлината и тъмнината върху епифизата. Приетата от ретината на очите светлина достига до чифт ядра, разположени малко над зрителното кръстовище в хипоталамуса. Тези SCN ядра съдържат денонощния водач на ритъма. Те могат да работят и самостоятелно, но нормално оказват влияние върху епифизата. Светлината потиска ензим, нужен за образуването на мелатонина. Часовникът на SCN ядрата, всъщност, се състои от два зависими часовника и степента, в която действието им се припокрива, зависи от количеството светлина. Дългите нощи, изглежда позволяват на часовниците да се отклоняват различно, така че пинеалната жлеза произвежда мелатонин по-дълго време. Биолозите са открили при хамстери и друг часовник, който е ядро в ретината на очите. Този часовник работи отделно. Той може да се пренастройва, дори когато двойката SCN ядра са увредени. В човека още не е установено точното място на ретиналния часовник, както и връзката му с цялата система, задаваща биоритъма. Достигналата до епифизата светлина въздейства върху нейните клетки - пинеалоцити, които имат качествата на фоторецептори. Наистина под микроскоп те наподобяват конусите на ретината, но са загубили външните си сегменти. Това ли е третото око? Имало ли е трето око в еволюцията? Функциониращо трето око намираме при низшите гръбначни. Древните амфибии от късния девон имали отвор на черепа и пинеалната жлеза била директно изложена на светлината. По неизвестни причини, жлезата мигрирала дълбоко в мозъка при късните тетраподи и отворът се затворил. Напълно развито око с леща, стъкловидно тяло и ретина, се наблюдава при някои рептилии, гущера S.occidentalis, тихоокеанската дървесна жаба и лавровата форма на морската минога. Нилс Холмгрен през 1918г. открил светочувствителни клетки и в епифизата на жаби и акули. При птиците пинеалната жлеза се намира над мозъчната повърхност и под черепа. Положена дълбоко в мозъка, с фоторецепторни клетки, изгубили своята структура, епифизата на човека все още е чувствителна на светлина. Означава ли това, че жлезата деградира? Вместо това намираме, че нейните клетки са високо диференцирани, подобни на нервните и имат много нервни окончания, чрез които получават и провеждат сигнали. Поела ли е епифизата при човека духовни функции, събудена от еволюционния й сън? От светлината към просветлението Езотеричното познание отдавна описва епифизата като свързващо звено между физическия и духовните светове. Наричат я духовно трето око, нашето вътрешно виждане. Символ на просветлението, трето око,се изобразява на челата на Буда, Шива и др. Според таоизма, мястото на кухината на духа, е в центъра на мозъка, в точка между веждите. Lao Tzu я наричал вратата между небето и земята и насърчавал концентрацията върху нея, за да усетим единството със всички неща. Най-често епифизата се отнася към Аджна чакра, разположена между веждите. Други я отнасят към коронната чакра при човека. Третото око е свързано с ясновидството, прекогницията и извънтелестния опит. Често е вярването, че някои практики го развиват. Най-често препоръчваният тренинг е дихателни техники, съчетани с фокусиране на вниманието върху точка между веждите. Някои вярват, че чакрите могат да се пробудят от скъпоценни камъни, за третото око - аметист. Пинеалната жлеза се образува до 49-ия ден от зачатието. Ако тя е седалище на душата, означава ли това, че духът се въплатява тогава в тялото? Това поражда етични въпроси за абортите над този срок. В езотериката епифизата се счита за най-мощният и висш източник на етерна енергия, достъпен за хората. Цветотерапията също приема, че видимата светлина се разлага на съставните си цветове в този център. Практикуващите концентрация, визуализация и медитация, съобщават за зрителни и слухови усещания, издигане над своето его, състояния на религиозен екстаз, видения на други светове и духовни същества. През 1990-95г. американският психиатър Рик Страсман приложил върху 60 доброволци синтетичен ДМТ/диметилтриптамин/ и те също описали подобни изживявания. Учените установили, че ДМТ се образува естествено в човешката епифиза и се отделя при сънуване, молитва, медитация, терминални състояния, на 39-ия ден от зачатието и при раждането. Рик Страсман нарекъл ДМТ „молекулата на духа”, нужна на човека за духовните му изживявания. Увлечени от земните си дела, ние като че ли забравяме, че именно духовното ни е направило хора. Ще потърсим ли искрицата светлина, заложена дълбоко в нашата същност? Бихме ли повярвали в еволюцията на духа, отвъд чертата на научните представи? „Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.”- Матей- 9,29