23.12.2012 година - Новата епоха за човечеството Информация за приближаващата 2012 година. Как да се отнасяме към живота, планетата и ситуация, пред която ще се изправим.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Eзикът на сърцето

Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 66
Join date : 10.07.2010

ПисанеЗаглавие: Eзикът на сърцето   Нед Юли 11, 2010 3:19 am

Мълчанието

е езикът на сърцето. Той не се нуждае от превод. Трябва ли да говорим?

Мълчанието

В действителност сърцето няма нужда от езика. Самата му пулсация ви обединява с цялото Творение.

Мълчанието

Когато умът бърбори, сърцето не е напълно отворено. Умът критикува или сам себе си, или някой друг. Той се оплаква: ”Лош съм” - или се жалва, че някой друг е лош. Забелязвали ли сте това? По всяко време умът се колебае: ядосва се на себе си, на другите, на миналото, или се безпокои за бъдещето.

Умът не харесва простите неща. Той всичко усложнява. Правейки това, умът не позволява на сърцето да бъде невинно, просто и естествено. Природа на егото е да желае нещо сложно и трудно. Но сърцето е напълно противоположно на ума. Сърцето е просто, естествено и невинно. Вашето сърце няма да намери недостатъци в нищо и никого. То няма да намери недостатък в самото себе си, защото когато сърцето е отворено, то се отваря за безкрайността, за Бога. Ако вашето сърце е напълно отворено, няма да може да намерите недостатъци в никого, защото ще виждате всекиго като част от себе си.

Когато тази способност да бъдеш в себе си, не се използва, когато не я осъзнаваме, тогава нашият ум постоянно се оплаква и е недоволен. Има само две възможности: или хленчите в ума си, или сте благодарни. Между тях няма средно положение. Ние трябва да изберем или едното или другото. Когато сме благодарни, никакви оплаквания не са възможни. Когато хленчим, не можем да бъдем благодарни. Това е очевидно. Умът хленчи поради това, което има, а също и заради онова, което няма. Много ергени се оплакват, че не са намерили достоен партньор. А мнозина женени се оплакват, че им е било по-добре сами. Работещият човек се оплаква, защото смята че работата му е прекалено тежка, напрегната. Безработният се оплаква, че няма работа. Разбирате ли? Ако е слънчево, умът казва: “О, прекалено пече”. Ако е дъждовно, умът хленчи: ”Леле, как се излива”. Хленчещият ум може да недоволства при всяка ситуация.

Когато Бог създал човека, човекът идвал при Него по всякакъв дребен повод, питал за одобрение, оплаквал Му се за всичко. Човекът се молел Бог да дойде. Ако Бог идвал, той казвал: “Не идвай сега, Ела по-късно. Дошъл си прекалено рано”. Ако Бог не идвал, той се оплаквал: “Аз те виках много пъти, а ти дойде толкова късно”. Бог започнал да се изморява от тези прищевки. Искал да се махне и да се скрие някъде, но това било трудна работа. Той разбрал, че човекът и на луната ще го намери. И тогава Бог срещнал един мъдрец. Мъдрецът Му прошепнал на ухото: “Скрий се в човешкото сърце. Това е мястото, където той никога не поглежда”. От този ден Бог се крие в сърцето на човека. Всеки, който надникне там, вече не се оплаква. Всички оплаквания ще бъдат отстранени. Един човек тук или там всред много милиони достига своето сърце и намира там Бога. А когато човек намери Бог в собственото си сърце, всички оплаквания стихват.

Почитаме миналото. Всички ние хвалим миналото, прославяме миналото. Или прославяме нещо далечно, отдалечено, което не можем да достигнем. Умът се чувства спокойно с идеите и нещата, които са по-отдалечени. Това е много интересно, не е ли така? Когато погледът на човека е насочен далеч в бъдещето или в миналото, тогава не му се удава да осъзнае Бога тук, сега, в настоящето, в собственото си сърце. Мислим си, че след известно време в бъдещето, когато умрем и си отидем, ще срещнем Бог. Не. Бог трябва да бъде осъзнат в нашето сърце още сега. Затова трябва да познаваме езикът на сърцето.

Всичко е Бог. Нищо освен Бог не съществува в света. Ако не искате да използвате думата Бог, може да говорите за Енергия или Разум. Основата на Вселената пронизва цялото битие. И битието е единно. Слънцето е едно, но вие може да го видите през всеки прозорец.

Много пророци са идвали в този свят и си отивали. Всички те били като прозорците. През всеки прозорец вие виждате същото слънце, същото небе. Зад прозореца е същото небе, което е и зад стената. Бог е във всеки, даже в кучетата, дърветата, листата, мравките - във всичко, каквото има в Творението. Даже в свинете. Във всичко. Не може да не забележите това през прозореца, защото той е така прозрачен. Тогава тази любов и това мълчание не могат да останат незабелязани. Силата на съществуването не може да не бъде забелязана. Всичко е единно.

Мълчание

Целта на думите, на всички думи, които използваме при разговор, е да създават тишина и любов в нашите сърца.

Мълчание

Ако вашите думи създават безпокойство в умовете на хората, тогава те не изпълняват своята истинска роля. Те се използват неправилно.

Въпрос: Как може да достигнем до тази тишина в сърцето?

Отговор: Бъдете благодарни. Ако това ви е трудно, тогава правете някакви практики: медитация, дихателни техники, упражнение - това ще ви помогне да успокоите своят ум. Когато хленчите, когато сте нещастни от нещо, вие не можете да изпитвате благодарност, не е ли така? Но вие можете да осъзнаете цялата ситуация и това е първата крачка. Когато умът хленчи, той даже не осъзнава това. Първата крачка е да осъзнаете това. А след това осъзнайте онова, което имате и вашето сърце ще се препълни с благодарност. Тогава ще изчезнат всички оплаквания. Ще станете много простодушни, много естествени, истински любящи и истински свободни.

Въпрос: Вярвам, че Бог е много любящ и милосърден. Вярно казвате, че Бог е във всяко живо същество и във всяко нещо. Защото тогава по света има толкова много зло? Виждам го в себе си, не само в другите хора. Откъде идва това зло?

Отговор: Това е зло. (Гуруджи показва края на дрехата си завързана на възел). Това е добро. (Той развързва възела). Злото не е нищо друго, освен обърканост. Това не е нещо реално. То не е ваша природа. Това е стрес и напрежение. Ако един добър човек бъде поставен под постоянно напрежение, ако не му се позволява да спи, той ще стане избухлив, ако не е просветлен. Разбирате ли това? Лошите или зли неща не са нищо друго, освен липса на любов, знания, щастие. Като тъмнината. Какво е тъмнината? Нима е нещо реално? Не. Това е просто отсъствие на светлина. Нима стресът е нещо реално? Не.

На тази планета няма лоши хора, нито един. Ето защо Исус е казал: “Възлюби ближния си като самия себе си.” Всеки човек е като теб. Даже когато Той бил разпънат, казал: “Прости им. Те не знаят какво правят”. Той не ги е проклел, не е казал: “Те са лоши хора”. Те били невежи. Липсвало им е знание. Когато Исус бил жив, хората прославяли Моисей, и Исая, и други, които идвали преди това. Те не могли да видят Божествеността в Исус в момента. Защото на умът предпочита да вижда Божественото някъде там в миналото или в бъдещето, но само не и тук сега близко.

Какво определение можем да дадем за Бог? Бог е всепроникващ, вездесъщ. Какво означава вездесъщ? Означава присъстващ във всичко, включително в мен, във вас и в другите хора. Но ако умът е напрегнат, няма да може да възприемете Бога. Не можеш да видиш слънцето, ако стъклото не е прозрачно, ако прозорецът затворен. Бъдете благодарни, това ще ви помогне да чистите вашите прозорци. Правете някакви практики: медитация, дишане, пранаяма - това също ви помага да чистите прозорците, да отстраните всички стресове, да се почувствате прекрасно вътре в себе си и да бъдете много благодарни.

Ще ви разкажа една история. Учител и ученик пътешествали из различни села, учели и помагали на хората. Но когато настъпили дъждовните дни, станало трудно да пътешестват, затова се връщали в своята колибка на върха на планината. Когато се връщали в своята малка къщичка, по средата на пътя духнал силен вятър, започнала буря и половината колиба била разрушена. Ученикът, който бил с учителя, се ядосал. Казал, обръщайки се към Бог: “Нима не можа да защитиш за мен тази малка къщичка? Моят учител и аз самоотвержено вършим твоята работа, през цялото време ходим да помагаме на всички хора, а ти не можеш да бъдеш милостив? Хората казват, че си много милостив, но ти не можеш да защитиш тази малка къщичка за нас, нашето убежище?” Това било неговото оплакване.

Но знаете ли какво казал учителят? Учителят погледнал къщичката и бил толкова щастлив. Той казал: “Ти запази местенце, където можем да поспим. Бурята можеше да отнесе цялата колиба, но ти беше толкова милостив, толкова добър към нас, че защити това местенце за нас”. Сърцето му се изпълнило с благодарност, той започнал да пее и медитира.

Виждате ли, че в една и съща ситуация неблагодарният ум казва: “О, ти направи това, направи онова, ти си несправедлив към мен”. Благодарният ум казва: “Колко е чудесно. Благодаря ти. Ти си толкова прекрасен”. Езикът на учителя е езикът на сърцето. Учителят винаги говори на езика на сърцето. С негова помощ той може да общува с дърветата, животните-с цялото Творение. Иначе той не би бил учител. Думите се използват само защото сме привикнали към тях, нашият ум е свикнал с тях. Иначе от тях не би имало необходимост.

В любовта каквото и да правите, чувствате че сте направили недостатъчно. Разбирате ли това? Ако вашият внук, или син или дъщеря, имат рожден ден, сами правите подготовката. Но каквито и приготовления да направите, оставят у вас чувството, че сте могли да сторите още повече. Защото го правите от любов. Ако правите нещо без любов, тогава правейки малко, ще чувствате: “О, аз направих толкова много”. Това е повратната точка. Умът казва: “Направих толкова много”, и после започва да се оплаква.

Въпрос: Християнските мистици казват, че трябва да търсим Бога вътре в себе си. А на изток казват, че ние можем да постигнем Бога само с помощта на Учител. Кажете кое от двете е вярно?

Отговор: Учителят е този, който ви помага да осъзнаете себе си, дава ви знание за това, кой сте вие всъщност. Докосвайки се до Учителя (Майстора, Гуру), осъзнавате колко много любов може да има във вашия живот, какъв можете да бъдете, как може да разцъфтите напълно. Учителят не е този, който казва: “Върви след мен и може би след 10, 15 години нещо ще узнаеш”. Не. Всеки ден, всеки един момент, както се отварят цветчетата, така и вие продължавате да се отваряте все повече, и повече и повече. Това не отнема много време-няколко месеца.

Въпрос: Казват, че само Учител може да разпознае друг Учител. Как могат онези, които няма даже искрица интуиция да разберат кой е Учител?

Отговор: Всеки човек има интуиция, но ако вашият ум е пълен със съмнения, ако прекалено много се намирате в главата си, тогава интуицията не работи. За начало не е необходимо да избирате Учител. Просто правете някакви практики. Позволете на умът си да е успокои, и тогава сърцето ще започне да се отваря. Всичко ще стане много ясно. Умът има склонност към съмнения. Съмненията са началната точка. Оттук вие казвате: “Не може всеки човек да бъде добър”. Вие винаги се съмнявате в доброто. Забелязвали ли сте го? Никога не се съмнявате, че сте нещастни. Нима казвате: “Наистина ли съм нещастен?” В това не се съмнявате. Но ако сте щастливи, се съмнявате: “Наистина ли съм щастлив? Това не е ли сън, не е ли илюзия, или може би някаква фантазия?” Разбирате ли? Ние не се съмняваме в това, че сме нещастни. Ние не се съмняваме в това, че някой ни се ядосва. Не питаме: “Наистина ли ни се сърдят? Наистина ли този човек е лош?” Тук не се съмняваме. Но се съмняваме в това, че някой е добър.

Ако някой е лош или недоброжелателен, или в лошо настроение, вие не се съмнявате. Приемате, че е лош. Ако някой ви атакува, вие не питате: “Наистина ли смята да го направи? Не смятам така. В него просто има стрес, но отвътре той трябва да е добър човек. Той е много добър човек”. Ние не гледаме по такъв начин. Ние приемаме от само себе си, че другите хора са лоши. Тогава ние се съмняваме в добротата на хората. Но ако вземете друга гледна точка-ако се съмнявате в лошото у хората, тогава ще повярвате в добротата на Творението. Това ще е голяма промяна. Това е добро съмнение. Съмнението и доверието са двете страни на една и съща монета, но ги поставете на техните места. Съмнявайте се в лошото у хората. В действителност никой не е лош. Това е езикът на сърцето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://2012anewage.bulgarianforum.net
 
Eзикът на сърцето
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
2012 A New Age :: Полезно по пътя-
Идете на: