23.12.2012 година - Новата епоха за човечеството Информация за приближаващата 2012 година. Как да се отнасяме към живота, планетата и ситуация, пред която ще се изправим.
 
ИндексКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 За духовното високомерие

Go down 
АвторСъобщение
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 66
Join date : 10.07.2010

ПисанеЗаглавие: За духовното високомерие   Съб Юли 10, 2010 5:03 pm

Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.

Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността. Тези, които се страхуват да излязат от рамките на сивата посредственост, наречена „нормален човек” попадат при психиатри и в психиатрии за да бъдат насилствено завърнати в света на илюзиите. А тези, които не се страхуват да бъдат уникални, с удивление разглеждат реалността и се опитват да се справят с противоречията, които предизвикват илюзиите им. За съжаление, с редки изключения, така наречените „духовни” хора, по навик превръщат частиците реалност в илюзии, като ги обявят за единствени и истински, а себе си за изключителни, имащи единствени право на достъп и се изживяват като месии. Вкопчването е масово поради изградената илюзия, че тези проблясъци са показател за духовен напредък и изключителност. Никой не иска да си признае, че когато надничаш през ключалката, това, което виждаш обикновено е стената отсреща.

Както споменах вече, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии. Самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. Всички ние се опитваме по някакъв начин да се справяме с тези подтискащи усещания. Обикновено цял живот се опитваме да си изградим илюзията за своята значимост и с това да заглушим зова на Цялото. Всеки, в зависимост от илюзиите, които преобладават в него, се опитва да си докаже, че с нещо е по-добър и по-значим от другите, като чрез всякакъв род манипулации се стреми да накара другите да го признаят. Тези, които нямат морални задръжки се опитват да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други се опитват да се доказват като се стремят да властват – по някакъв начин да се сдобият с подчинени. Трети се опитват да се изтъкнат чрез ума си, като се наредят в редиците на интелигентите. Четвърти се опитват да внушат своята „духовност” и да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, защото това се приема в обществото като показател за способности. Но абсолютно всички със своите напъни приличат на наперени пуяци или пауни, които се гордеят с лъскавите и красиви пера (своите илюзии). Царува суетата, всеки иска да му се възхищават, да го възхваляват, за да заглуши вътрешното чувство за неудовлетвореност. А всичко това се смята за нормално и в реда на нещата, защото стимулира еволюцията, но както всичко съществуващо си има и положителната и отрицателната страна – постоянен източник е на илюзии и на големия препъникамък - духовното високомерие, което може да обезсмисли доста животи, да направи много болки и страдания напразни, без поука от тях.

Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.

Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.

Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://2012anewage.bulgarianforum.net
 
За духовното високомерие
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
2012 A New Age :: Полезно по пътя-
Идете на: